Изгревът събуди всички люлякови цветчета. Едно, две, три и цялото клонче отвори своите чашки. Не просто с цветни съзнание дойдоха те, ококорени. Дойдоха, за да радват. Майка им - високият люляков храст, ги отгледа пт пъпчици, къта ги с кичестите си пазви, надари ги с обич и топлина, за да разцъфнат по средата на лятото. Лилавото им очарование завладяваше още при пръв поглед. Как вълнуваха с нежния си дъх и с вида си на рожбици! Онзи ден, когато първият режещ звук разтърси тихата горица, настъпи смут по клоните, по трепнещите листчета на цветовете. Хората идваха. Започнаха да зъзнат клоните. Идваха онези. Не беше лесно да се противопостави гората на нашествениците. Вятърът предвещаваше нещо лошо, нещо невидяно досега. При люляковото храстче слънцето отби сноп лъчи за храна на нежните люлякови цветчета. Те надигнаха главици към топлинкатам черпеха радост и сили за растеж, пиеха живинката на всеки лъч. Те бяха заедно. Силата на връзките между всяко едно от цветчетата ги пазеше. Майчината обич ги сплотяваше. Лятното утро, яздещо по зелените листа в тревога нашепна, че мъжете с ревящите резачки идат към гората. Жестоките рани по дърветата плашеха горските обитатели. Не бяха далеко.. Идеха.. С тежки сандали, с мръсни ръце.. Скоро грубият звук взе да се чува по-отблизо. Близо до люляковото местенце. Майката гушна своите дъхави цветчета, зареди ги с енергията на единството. Големите триони идваха. Ах, как се искаше на люляковия храст да се дигне от коренете си, да пренесе дъхавите си деца, да ги спази, да опази лилавото им дихание.. Майчината обич искаше да ги пренесе през гори и планини, да ги отърве от раните, да не се пророни нито листче от цветните им чашки.. Болката беше режеща... Звукът на машината изрязваше не просто храстите, режеше от сърцето на гората със злобно ръмжене.. На следния ден от майката и лилавите дечица с нежните душички и разплаканите тичинки останаха само смачканите, окърчени клончета в калта.. Лошотията на хората прекара тук шосе, закова асфалтовите си пътеки с огромен, тежък чук, с бяла линия нарисува платно.. Какво некрасиво бяло.. Какво неистинско бяло; на линии... Къснолетният дъжд изми всеки спомен за лилавите цветчета... ~14y e uploaded: 18-Mar-2007 01:02