тъмна мъгла.. сиви силуети..
мътна гора.. тъмнина, почерня ноща..
губиш се тихо и бавно се свличаш..
поглеждаш на горе и.. празно...
навсякъде е тъмно и не знаеш къде си
луташ се без сянка из пусти полета
наоколо само мъртви гори
миналото пеят..и умират уви..
изсъхват.. ..не тлеят
веч..

витае спомена за някогашното лято
изсъхнал, застинал в пустош сива без слънце..

вятър тих раздухва въглените, стават на пепел и отлитат.. изчезват..
земята напукана, плачела някога
страх я свивал.. сега мъртва твърда и празна....
и ти.. креташ.. сам влачиш трупа на надеждата мъртва..
през безбрежни полета и безкрайни гори..
невиждал ни вода ни светлина,
сляп.. усещаш само самота....
и продължаваш знаейки какво някога..
надеждата бе жива..
живееш със спомена..
крепи той..
един парцал
и една душа..

и влачиш трупа на надеждата мъртва..
през безбрежни полета и безкрайни гори..




mar '05