събуди се.. беше тъмно.. имаше счупени стъкла наоколо. поряза се. беше бос. чуваше капеща вода. беше в голямо подземие. в което единствения път беше НАДОЛУ. тръгна бавно, стъпките отекваха в главата му.. постепенно всичко изчезна.. остана само едно единствено желание.. да стигне долу,.. най долу.. викаха го... да сега вече чуваше гласовете им.. отекваха в собственото му съзнание.. нещо голямо падна върху него. ..изчезна.. странен малък свят в далечината.. приближаваше, да малка къща около която си играеха деца, смееха се, нещо много неестествено, не си спомняше от кога не беше чувал........ да. избледняваха.. ослепителна светлина.. болка.. беше свикнал. пак беше там нещо го беше цапардосало здраво по главата, отново се изправи туптяща болка.. и остър спомен от нещо.. кръв?.. беше ли сънувал.. не нямаше значение.. пак беше там, сам бос, о да.. гласовете.. не можеше да ги изкара от главата си.. опипа стената.. мазен хлъзгав камък... лепкав, напоен с болка и страдание.. Усещаше го.. още от малък можеше да усети.. светът.. съществата.. растенията.. предметите.. всичко.. те имаха души... всичко имаше душа.. просто си седеше там.. трябвашеда се пресегнеш.. и да я докоснеш... в началото беше интересно.. после порасна. докосваше душите на хората и се пареше.. бяха толкова изгубени.. страдали.. пълни със скръб.. натъжаваше се.. изпадаше в странни състояния.. правеше неща.. бягаше.. искаше да избяга от всичко това.. всеки до когото се докоснеше.. и болка.. неописуема.. ходеше по улиците.. плачеше.. криеше се.. бягаше.. от света.. понякога успяваше да се скрие в някой тъмен ъгъл за няколко дена.. но го намираха..и отново беше там сред болката.. докосна камъка.. усещаше.. писъци.. крясъци.. кръв.. болка.. терзаещи се души.... каква ирония.. чувстваше камъка както усещаше себе си.. собственото си сърце.. сви се на кълбо.. стряскаше се от всеки писък в главата си.. от всяка капка вода.. беше заобиколен от камъни.. досущ като него.. пропити с болка.. изгубили надежда за всичко.. за живот за смърт.. обгърнати от вечността..унасаше се.. ..имаше дървета.. есенни.. къщичка.. беше пусто.. усети нещо.. пред къщата имаше майка, плачеше.. беше сама.. спомни си когато мина пред една от къщите от крайните квартали.. как имаше една душа.. сама.. изоставена.. и плачеща.. по същия начин почувства се странно.... събуди се пак беше студено.. тръгна надолу.. единственото нещо което имаше значение.. краят на всичката тази болка.. спомни си за плачещата майка.. отрони сълза.. капна.. започна да ври.. след няколко секунди изкипя. рукна кръв.. заля няколко от долните стапала.. потъмня и се сля с камъните.. искаше всичко да свърши.. още със следващото стъпало.. дано е последно.. затвори очи, спомни си къщата.. не знаеше защо само нея вижда, друг път усещаше всичко наоколо.. всеки човек.. всяка котка на улицата.. всяка кофа, всеки буклук.. клошар.. цвете поникнало в асфалта.... къщата беше пуста.. един прозорец беше отворен.. беше тихо.. през него се вееше разкъсана стара завеса.. всичко беше потънало в прах и тишина.. бавно изчезваше.. усещаше душата на къщата.. една едва.. бледа,.. като труп.. който за негово съжаление все още диша,.. виждаше празна пустош.. видя някого, беше учуден.. този някого гледаше къщата.. ..душата му плачеше.. ..но нямаше кой да я чуе.. тръгна на някъде.. вървешес часове.. дни.. през пусти полета.. стигна до голям хълм, ..изкачи се. в дъното имаше село.. знаеше че няма никой, както в къщата.. някак си го усещаше беше ПРАЗНО. силуетът вървеше, виждаше празни къщи като неговата.. отдавна пусти.. на края след последната къща почваше малко гробище.. истръпна, не можеше дори да се доближи близо до гробищата,.. душите направо го разкъсваха.. вървеше между плочите.. в дъното гробовете бяха изсъхнали отдавна, целите в сухи бурени.. имаше голям черен камък.. погледна го... ..заваля дъжд.. камъкът се намокри от капките и тогава видя, това беше малко дете! беше облякло дълъг стар шлифер, съблече го .. прегърна камъка и се сви.. стана студено.. започна да трепери.. и да шепти.. ..МАМА... МАМА... една сълза капна в пръстта.. задуха вятър.. светът се отдалечаваше бавно... детето изчезна в студа.. появяваше се отново познатата тъмнина на подземието.. кое ли беше това дете.. замисли се ..имаше ли значение.. ..беше минал час.. а може би два, или ден? година.. 10.. губеше представа за времето.. просто вървеше по стълбите и чуваше все по ясно гласовете в главата си.. викаха го.. дърпаха го надолу.. чувстваше само тъпа болка, като удар с чук. Викаха го.. тихи сухи гласове, испити, без живот.. слизаше стъпало след стъпало.. надолу.. отново затвори очи.. сивота.. празно.. сянка.. едва различима.. бяга.. тича.. бърза да изчезне.. да се скрие някъде сред пустотата.. спъва се, става.. полуголо босо тяло кльощаво.. с испито лице.. изплашено.. забеляза медальон с две половинки.. като сълзи.. едната черна а другата сива.. покрити с прах.. носеше любвта със себе си. крепеше го от векове,.. и само бягаше... тя му даваше сили.. понякога се спираше свиваше се, държеше медальона в ръката си и плачеше... сълзите попиваха в пръстта и изчезваха безследно.. съзря голям каменен зид пред себе си и се исправи, гледаше го сякаш беше стигнал края на света.. сякаш беше щастлив.. заобиколи го и тръгна към една дупка в камъните.. погледна. беше тъмно. понечи да стъпи по навътре.., подхлъзна се и падна. изплаши се сякаш чу падането.. стресна се и изведнъж отвори очи вървеше по стъпалата.. вече дори капките не се чуваха.. гласовете.. сякаш навсякъде около него има хора.. които го викат.. затвори очи.. знаеше че ще е за последен път защото следващия вече ще са го обладали дотолкова че няма да е в съзнание.. случваше му се.. само че този път щеше да е за ПОСЛЕДНО.. усети силуета.. беше тъмно.. бе паднал от високо.. мъртва тишина.. изведнъж се размърда.. огледа се изплашено в тъмнината, усещаше под ръцете си само счупени стъкла.................... uploaded oct '05 written 02 feb '05 06:14:33