В прозореца на нощната ни стая
оглежда се усмихната луна
и някъде отвъд безкрая
сияе звездна светлина.
Забравили за самотата
и за дълбоката тъга
си носим малка свещ в душата
и вярваме в искреността...
Горим със пламък жарко нежен
топим се като восък бял,
летим на вятъра с крилете
и може би светът замрял
от нашта обич ще се сепне,
ще разбере за миг един,
че за да може да възкръсне
му трябва само сън любим,
мечта, която да се сбъдва
и женска ласка през нощта,
стабилно рамо за подкрепа
и малко детски смях в снега.

bp



uploaded: 16-Dec-2004 12:15