Над тъмните покриви
като светло крило на птица
прелетява
предупреждението на фара.
Аз тръгвам към него
и спирам на брега,
прегърнал едно момиче.

-Обичаш ли ме, Тиро?

Тиро е черна като нощта
и нощем
става невидима.
Едно невидимо тяло
се притиска до мене,
едни невидими устни
ме целуват
и един невидим глас
ми шепне:

- Послушай морето,
което вечно целува сушата,
без да й обещава нищо.
Научи езика му
и престани да ме питаш
дали те обичам.
Любовта не е обещание.
Обещанието е несигурност,
което ражда лъжа.
Недей ме пита,
не ми обещавай...

Над тъмните покриви
прелетява
светлото крило на фара.
До мене пулсира
невидимото мое момиче,
а под мене морето
целува сушата,
без да й обещава нищо...

Аз се уча на искреност
от твойто море,
Созопол -
град на спасението.


1961
с.ц.