.
.
сините рози
.
“В моята градина не растат цветя.”
рече тя и се усмихна красиво.
“Те са просто една суета
и спират сърцето да бие щастливо.
.
Цветята разлистват се, после увяхват,
накрая изсъхват и стават на прах.
И чувствата жарки накрая повяхват,
когато пред старостта пристъпиш със страх.
.
Но ако имах една градинка в душата,
там щеше да има безброй цветове,
събрали в себе си на съня аромата
и вкуса на чистото синьо небе.
.
И ако ти бе дошъл някой летен следобед
да напоиш цветята ми с топла роса,
аз щях да ти дам с един слънчев поглед
най-синята роза на мойта душа…”
.
.
illi
.



uploaded: 28-Feb-2006 14:26