Тя… Тя ли? Ами, тя е… Тя е много неща – мечта. Блян. Сън. Утопия. Усещане. Реалност.

Превъплащение на красотата, женствеността, същевременно и на детското…

Тя е противоречие…

Странна. Артистична. Шантава, дори. Често – твърде шантава.

За нея стандарти няма – не се вписва в ничии шаблони и представи.

Колкото си мислиш, че я опознаваш, толкова разбираш колко малко знаеш за нея.

Чувствителна, ранима, крехка, но добре прикрито. Твърде добре.

Силна? Нима има силни деца? – Принципно не. Но при нея принципни неща няма.

Тя е добра… Поне в смисъла, който сме свикнали да влагаме в тази дума.

Тя е безхаберна… А в същото време отговорна.

Тя е противоположност. Противопоставяне на всичко, което харесвам и всичко, което не харесвам.

Тя е често е “най-”… а след тирето мога да сложа и положителни и отрицателни думички.

Тя е крайност. Тя е баланс.

Тя е уникална.

Тя си е тя.




l.p.

Taken from: http://luchko.net/?p=124